оттулял е

Речник на българския език

1. оттулял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оттулял е е производна форма на оттулям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оттулял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оттулял е е производна форма на оттулям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. оттулял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оттулял е е производна форма на оттулям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).