оттуляло

Речник на българския език

1. оттуляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оттуляло е производна форма на оттулям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оттуляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оттуляло е производна форма на оттулям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. оттуляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

оттуляло е производна форма на оттулям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. оттуляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оттуляло е производна форма на оттулям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).