оттуляла

Речник на българския език

1. оттуляла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оттуляла е производна форма на оттулям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. оттуляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оттуляла е производна форма на оттулям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. оттуляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

оттуляла е производна форма на оттулям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. оттуляла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

оттуляла е производна форма на оттулям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).