оттулял

Речник на българския език

1. оттулял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оттулял е производна форма на оттулям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оттулял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оттулял е производна форма на оттулям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. оттулял — мин. деят. св. прич. м. р.

оттулял е производна форма на оттулям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. оттулял — мин. деят. несв. прич. м. р.

оттулял е производна форма на оттулям (мин. деят. несв. прич. м. р.).