оттулил е

Речник на българския език

1. оттулил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оттулил е е производна форма на оттуля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оттулил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оттулил е е производна форма на оттуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).