оттулило е

Речник на българския език

1. оттулило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оттулило е е производна форма на оттуля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оттулило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оттулило е е производна форма на оттуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).