оттулил
1.
оттулил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
оттулил
е производна форма
на оттуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
оттулил —
мин. деят. св. прич. м. р.
оттулил
е производна форма
на оттуля (мин. деят. св. прич. м. р.).