оттулваха

Речник на българския език

1. оттулваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

оттулваха е производна форма на оттулвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оттулваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

оттулваха е производна форма на оттулвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).