оттрънил е

Речник на българския език

1. оттрънил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оттрънил е е производна форма на оттръня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оттрънил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оттрънил е е производна форма на оттръня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).