оттрънили

Речник на българския език

1. оттрънили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

оттрънили е производна форма на оттръня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оттрънили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

оттрънили е производна форма на оттръня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).