оттрънил

Речник на българския език

1. оттрънил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оттрънил е производна форма на оттръня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оттрънил — мин. деят. св. прич. м. р.

оттрънил е производна форма на оттръня (мин. деят. св. прич. м. р.).