оттръни

Речник на българския език

1. оттръни — сег. вр., 3 л., ед. ч.

оттръни е производна форма на оттръня (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. оттръни — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

оттръни е производна форма на оттръня (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. оттръни — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

оттръни е производна форма на оттръня (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. оттръни — повелително наклонение, ед. ч.

оттръни е производна форма на оттръня (повелително наклонение, ед. ч.).