оттрънело

Речник на българския език

1. оттрънело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оттрънело е производна форма на оттръня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оттрънело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оттрънело е производна форма на оттръня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).