оттрънвало

Речник на българския език

1. оттрънвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оттрънвало е производна форма на оттрънвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оттрънвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оттрънвало е производна форма на оттрънвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. оттрънвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

оттрънвало е производна форма на оттрънвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. оттрънвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оттрънвало е производна форма на оттрънвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).