отточил е

Речник на българския език

1. отточил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отточил е е производна форма на отточа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отточил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отточил е е производна форма на отточа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).