оттеглел

Речник на българския език

1. оттеглел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оттеглел е производна форма на оттегля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оттеглел — мин. деят. несв. прич. м. р.

оттеглел е производна форма на оттегля (мин. деят. несв. прич. м. р.).