отсъствувал

Речник на българския език

1. отсъствувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отсъствувал е производна форма на отсъствувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отсъствувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отсъствувал е производна форма на отсъствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отсъствувал — мин. деят. св. прич. м. р.

отсъствувал е производна форма на отсъствувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отсъствувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отсъствувал е производна форма на отсъствувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).