отсъствало

Речник на българския език

1. отсъствало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отсъствало е производна форма на отсъствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отсъствало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отсъствало е производна форма на отсъствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отсъствало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отсъствало е производна форма на отсъствам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отсъствало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отсъствало е производна форма на отсъствам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).