отсърдил е

Речник на българския език

1. отсърдил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отсърдил е е производна форма на отсърдя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отсърдил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отсърдил е е производна форма на отсърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).