отсърдил

Речник на българския език

1. отсърдил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отсърдил е производна форма на отсърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отсърдил — мин. деят. св. прич. м. р.

отсърдил е производна форма на отсърдя (мин. деят. св. прич. м. р.).