отсърдвал

Речник на българския език

1. отсърдвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отсърдвал е производна форма на отсърдвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отсърдвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отсърдвал е производна форма на отсърдвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отсърдвал — мин. деят. св. прич. м. р.

отсърдвал е производна форма на отсърдвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отсърдвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отсърдвал е производна форма на отсърдвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).