отстъпил

Речник на българския език

1. отстъпил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отстъпил е производна форма на отстъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отстъпил — мин. деят. св. прич. м. р.

отстъпил е производна форма на отстъпя (мин. деят. св. прич. м. р.).