отстъпвал

Речник на българския език

1. отстъпвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отстъпвал е производна форма на отстъпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отстъпвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отстъпвал е производна форма на отстъпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отстъпвал — мин. деят. св. прич. м. р.

отстъпвал е производна форма на отстъпвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отстъпвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отстъпвал е производна форма на отстъпвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).