отстояхте

Речник на българския език

1. отстояхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

отстояхте е производна форма на отстоя (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. отстояхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

отстояхте е производна форма на отстоя (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).