отстоял съм

Речник на българския език

1. отстоял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отстоял съм е производна форма на отстоя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. отстоял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отстоял съм е производна форма на отстоя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. отстоял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отстоял съм е производна форма на отстоя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).