отстоял си

Речник на българския език

1. отстоял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отстоял си е производна форма на отстоя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. отстоял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отстоял си е производна форма на отстоя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. отстоял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отстоял си е производна форма на отстоя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).