отстоявал съм

Речник на българския език

1. отстоявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отстоявал съм е производна форма на отстоявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. отстоявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отстоявал съм е производна форма на отстоявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. отстоявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отстоявал съм е производна форма на отстоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).