отстоявало е

Речник на българския език

1. отстоявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отстоявало е е производна форма на отстоявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отстоявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отстоявало е е производна форма на отстоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отстоявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отстоявало е е производна форма на отстоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).