отстинели

Речник на българския език

1. отстинели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

отстинели е производна форма на отстина (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отстинели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

отстинели е производна форма на отстина (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).