отскубнел

Речник на българския език

1. отскубнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отскубнел е производна форма на отскубна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отскубнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

отскубнел е производна форма на отскубна (мин. деят. несв. прич. м. р.).