отскокнел

Речник на българския език

1. отскокнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отскокнел е производна форма на отскокна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отскокнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

отскокнел е производна форма на отскокна (мин. деят. несв. прич. м. р.).