отсечало

Речник на българския език

1. отсечало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отсечало е производна форма на отсека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отсечало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отсечало е производна форма на отсека (мин. деят. несв. прич. ср. р.).