отседнете

Речник на българския език

1. отседнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

отседнете е производна форма на отседна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. отседнете — повелително наклонение, мн. ч.

отседнете е производна форма на отседна (повелително наклонение, мн. ч.).