отседнело

Речник на българския език

1. отседнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отседнело е производна форма на отседна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отседнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отседнело е производна форма на отседна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).