отседнел

Речник на българския език

1. отседнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отседнел е производна форма на отседна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отседнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

отседнел е производна форма на отседна (мин. деят. несв. прич. м. р.).