отсвирил е

Речник на българския език

1. отсвирил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отсвирил е е производна форма на отсвиря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отсвирил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отсвирил е е производна форма на отсвиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).