отрупал е

Речник на българския език

1. отрупал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отрупал е е производна форма на отрупам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отрупал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отрупал е е производна форма на отрупам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отрупал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отрупал е е производна форма на отрупам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).