отрупали

Речник на българския език

1. отрупали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

отрупали е производна форма на отрупам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отрупали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отрупали е производна форма на отрупам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. отрупали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

отрупали е производна форма на отрупам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. отрупали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

отрупали е производна форма на отрупам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).