отрудели

Речник на българския език

1. отрудели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

отрудели е производна форма на отрудя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отрудели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

отрудели е производна форма на отрудя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).