отронил е

Речник на българския език

1. отронил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отронил е е производна форма на отроня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отронил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отронил е е производна форма на отроня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).