отронило

Речник на българския език

1. отронило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отронило е производна форма на отроня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отронило — мин. деят. св. прич. ср. р.

отронило е производна форма на отроня (мин. деят. св. прич. ср. р.).