отронил
1.
отронил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
отронил
е производна форма
на отроня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
отронил —
мин. деят. св. прич. м. р.
отронил
е производна форма
на отроня (мин. деят. св. прич. м. р.).