отронвахте

Речник на българския език

1. отронвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

отронвахте е производна форма на отронвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. отронвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

отронвахте е производна форма на отронвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).