отронваха

Речник на българския език

1. отронваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отронваха е производна форма на отронвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отронваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

отронваха е производна форма на отронвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).