отронвала

Речник на българския език

1. отронвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отронвала е производна форма на отронвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отронвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отронвала е производна форма на отронвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. отронвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

отронвала е производна форма на отронвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. отронвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отронвала е производна форма на отронвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).