отровило

Речник на българския език

1. отровило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отровило е производна форма на отровя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отровило — мин. деят. св. прич. ср. р.

отровило е производна форма на отровя (мин. деят. св. прич. ср. р.).