отровила

Речник на българския език

1. отровила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отровила е производна форма на отровя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отровила — мин. деят. св. прич. ж. р.

отровила е производна форма на отровя (мин. деят. св. прич. ж. р.).