отричах

Речник на българския език

1. отричах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

отричах е производна форма на отричам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. отричах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

отричах е производна форма на отричам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).