отрича

Речник на българския език

1. отрича — сег. вр., 3 л., ед. ч.

отрича е производна форма на отричам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. отрича — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

отрича е производна форма на отричам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. отрича — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

отрича е производна форма на отричам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).