отритнеше

Речник на българския език

1. отритнеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

отритнеше е производна форма на отритна (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. отритнеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

отритнеше е производна форма на отритна (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).